en
Kraftwerk - ексцентричните пионери на електронната музикална форма
Историята на Kraftwerk със сигурност е разказана безброй пъти от много музикални критици и документалисти, но все пак обобщаващото от цялата информация съдържаща се в интернет пространството е, че никоя друга група, след Бийтълс не е дала толкова много на поп културата, колкото Kraftwerk. Те са признати за едни от пионерите на електронната музикална форма. Именно те поставят основите на световната клубна музика, като отварят вратите за много музикални стилове, като hip-hop, electro, synth-pop, electro-pop, art-pop, techno, house и още много други.
Всичко започва през 1968 г. в Дюселдорф/Германия, град в близост до Белгия, Холандия и Франция. Двама млади мъже, родени непосредствено след края на Втората световна война, се срещат като студенти по класическа музика в консерваторията в Дюселдорф на курс по музикална импровизация. Това са Ralf Hütter и Florian Schneider.
Още същата година те се присъединяват към квинтет, известен под името "Organisation", който успява да създаде и издаде един албум "Tone Float" през 1969 г., от RCA Records във Великобритания, но скоро след това квинтетът се разпада.
Ralf и Florian решават да създадат свой музикален проект и го назовават Kraftwerk, което преведено на български ще рече "Електроцентрала". Именно с това ново име те започват усилено да експериментират и работят в създаденото от тях студио (по-късно наречено Kling Klang), за да ни потопят след време чрез музиката си в техния нов свят на минималистична електроника.
Kraftwerk в ранното си въплъщение е група, пряко свързана с немската експериментална музикална общност и така наречената "krautrock" сцена. Това, което създават като музикален стил прилича на експериментален рок, вдъхновен от новаторските композиции на един от най-големите музикални визионери на 20-ти век, немският композитор - Karlheinz Stockhausen. Тези техни музикални търсения датират още от края на 60-те, когато Kraftwerk са обсебени от синтезаторите и са запленени от необятните възможности и свободата, която дава електронният звук. След поредица от издадени албуми и многобройни експериментални опити те разработват и се фокусират върху идеята да създадат нещо уникално за тях. Това, което е интересно и е важно да се отбележи, е че Kraftwerk са искали да постигнат саунд, който да е с подчертан европейски подпис. Искали са техният звук да няма нищо общо със световната музика, която си е проправяла път тогава (има се предвид - американската, британската и други). С времето този стил е самоопределен от групата, като "robot pop" и представлява хипнотично минималистична, ритмична музика, изпълнявана единствено чрез електронни средства.
За цялата си кариера, Kraftwerk многократно са изтласкали границите на музикалната технология с някои забележителни нововъведения, като например специални поръчкови "home-made" инструменти и "custom-built" устройства, създадени от тях и за тях. Групата винаги е възприемала студиото си Kling Klang като сложен музикален инструмент и звукова лаборатория. В частност, Florian Schneider развива очарованието на музикалните технологии, в резултат на което техническите аспекти на генерирането на звук и запис постепенно се превръщат в неговите основни сфери на дейност в рамките на групата. Именно Kraftwerk са първите успешни изпълнители, които включват в творчеството си имитации на индустриални звуци в неакадемична електронна музика.
Те използват също за пръв път и специално създаден вокодер за албумите си "Ralf и Florian" и "Autobahn". Устройството е конструирано от инженерите P. Leunig и K. Obermayer от "Physikalisch-Technische Bundesanstalt Braunschweig". Hutter и Schneider създават електронен комплект за барабани със сензорни подложки и го патентоват през юли 1975 г. За да работи той трябва да бъде ударен с метални пръчици, които са свързани с устройство, което завършва веригата, която задейства аналогови синтетични ударни звуци. Групата за първи път публично представя това устройство през 1973 г. по телевизионната програма Aspekte (на изцяло немския канал Zweites Deutsches Fernsehen/ZDF), където перкусионистът на групата Wolfgang Flur свири на тях. Kraftwerk създават барабанни машини също и за албумите "Autobahn" и "Trans-Europe Express", а за турнето Radio-Activity през 1976 г. те изпробват експериментална барабанна клетка с активиран светлинен лъч, която позволява на Wolfgang Flur да задейства електронни перкусии чрез движения на ръцете. За съжаление устройството не е работило както е било планирано и бързо е изоставено като вариант. През същата година Ralf Hütter и Florian Schneider възлагат задача на базираното в Бон студио "Synthesizerstudio Bonn, Matten & Wiechers" да проектира и изгради специално за тях Synthanorma Sequenzer с Intervallomat, 4 × 8/2 × 16/1 × 32 step-sequencer system с някои функции и екстри, които тогавашните музикални търговски марки не са могли да осигурят. Музикалният секвенсер е използван от групата за първи път създавайки ритмичния звук на албума "Trans-Europe Express".
Групата е пословична с ексцентрично си поведение. Те никога не са обичали прекалената публичност, даже на няколко пъти точно в пика на популярността си, изненадващо са се отдръпвали и са се усамотявали за неопределен период от време.
Интервютата, които въобще са се осъществили са много редки и загадъчни. Те почти винаги използват манекени и роботи в естествен човешки размер за провеждане им, също и за официалните си фотосесии. Никога не отговарят на мейли, преди да са разбрали, че става дума за нещо наистина важно. Никога не са позволявали на случайни посетители, фотографи, журналисти и други, да влизат в студиото им Kling Klang, дори малцина са знаели точното местоположение, на което се намира то. Това е била доста добре пазена тайна.
Всеки, който се опитва да се свърже с групата за взаимно сътрудничество или конкретен въпрос е уведомяван, че телефонът на студиото не звъни, тъй като по време на запис групата не обича да чува всякакъв вид шумово замърсяване. Инструкции се получават с писмо, кой ден и в кой определен момент и час е удобно да се обадят и да получат евентуално отговор от Ralf Hütter.
Chris Martin от Coldplay разказва в статия от 2007 г. в списание "Q" процеса на искане на разрешение за използване на мелодията от песента "Computer Love" на "Talk" от албума X&Y. Той изпраща официално писмо чрез адвокатите си на Kraftwerk и няколко седмици по-късно получава плик, съдържащ ръкописен отговор, който е просто едно "да".
Друг интересен факт за групата, е че те си имат строго определени правила за ефективност на поведението на публично място. Тъй като държат на перфектността и точността на техните изпълнения, което е част от техния стил, имидж и аура, групата не употребява никакви наркотици или алкохол. Техен принцип винаги е бил да осъзнават какво правят, докато действат пред публика.
Много от албумите на Kraftwerk са издадени в различни езикови версии: едни са с немски вокали за продажба в Германия, Швейцария и Австрия, а други с английски вокали за останалата част от света. Съществуват и вариации на други езици, когато концепцията го е изисквала.
Обикновено текстовете на Kraftwerk са много минимизирани, тясно свързани и се отнасят до следвоенния европейски градски живот и навлизащите нови технологии. Много от песните им изразяват парадоксалния характер на съществуване на съвременния човек: силно чувство за отчуждение един към друг и силна превързаност към материални вещи от бита и съвременните технологии. Те разбират и приемат изкуството, като неразделна част от ежедневието. Това тяхно виждане и възприятие е силно повлияно от модернистичната естетика на течението Bauhaus, което става едно от най-влиятелните течения в модерния графичен, интериорен и промишлен дизайн, модернистичната архитектура и изкуството, типографията и архитектурното образование.
Музикалният стил и имидж на Kraftwerk безспорно имат огромно влияние върху безброй много артисти и групи от различни стилове и жанрове, които няма да изброяваме сега, защото всеки един от вас, ако поне малко сме му подхранили интереса, може сам да го направи в интернет.
Това, което може да обобщим е, че ние вече живеем в света, който те предсказаха преди толкова години: всеки има компютър в дома си, откриваме своята любов онлайн, пътуваме с електрически коли, откриваме света чрез интернет и за нас на практика няма граници, но все още търсим и не можем да намерим баланса между минало, настояще и бъдеще, между перфектната машина-робот и човека!
Дискография:
- 1970: Kraftwerk
- 1972: Kraftwerk 2
- 1973: Ralf und Florian
- 1974: Autobahn
- 1975: Radio-Activity
- 1977: Trans-Europe Express
- 1978: The Man-Machine
- 1981: Computer World
- 1986: Electric Café
- 1991: The Mix
- 2003: Tour de France Soundtracks
- 2005: Minimum-Maximum
- 2017: 3-D (1 2 3 4 5 6 7 8)
Настоящи членове на Kraftwerk:
- Ralf Hütter: (July 1970 to December 1970, January 1972-) Lead Vocals, Vocoder, Synthesizers, Keyboards, Organ, Drums and Percussion, Guitar, Bass Guitar
- Henning Schmitz: (1987-) Electronic Percussion (1987–) Sound Engineering
- Fritz Hilpert: (1987-) Electronic Percussion, Sound Engineering
- Falk Grieffenhagen: (2013-) Video Technician
Бивши членове на Kraftwerk:
- Florian Schneider-Esleben (1970–2008) Synthesizer, vocals, guitar, flute, saxophone, drums, percussion, violin
- Karl Bartos (1975-1991) Electronic Percussion
- Klaus Dinger (1970-1971) Drums
- Wolfgang Flür (1973-1987) Electronic Percussion
- Andreas Hohmann (1970) Drums
- Eberhard Kranemann (1970) Bass Guitar
- Thomas Lohmann (1970) Drums
- Houschäng Néjadepour (1970) Electric Guitar
- Michael Rother (1971) Electric Guitar
- Charly Weiss (1970) Drums
- Plato Kostic (a.k.a. Plato Riviera) (1970) Bass Guitar
- Peter Schmidt (1970) Drums
- Emil Schult (1973) Electric guitar, Electronic violin
- Klaus Röder (1974) Electric guitar, Electronic violin
- Fernando Abrantes (1991) Electronic Percussion, Synthesizer
- Stefan Pfaffe (2008-2012) Video Technician
Leave a Comment Cancel Reply