bg
70 години от създаването на 7-инчовия 45 оборотен сингъл!
Сещате ли се за онези малки плочи, които през 50-те се въртяха в джубокс машините? Да, точно тези, с голямата дупка по средата!
"You spin me round and round... like a record..."
Ето, че тази година 7-инчовите винили удариха 70 години от създаването си!
Преди да ви разкажем за тях и интересната им история е редно да върнем лентата малко по-назад към първите 50 години на световната музикална индустрия! Да слушаш музика е било привилегия на малко хора и то на такива, с позиции в обществото. Тези, които са имали възможност са се събирали на групи по много души и с трепет са пускали онзи, познатия ни от картички и стари снимки, ретро грамофон с голямата фуния. Самата музика е била записвана на доста крехки и чупливи 78 оборотни шеллакови грамофонни плочи и за да се съхранят с времето по-дълго са били пускани само на специални случаи и празници.
Тези 10-инчови плочи датират от края на 18-ти век и повечето хора са считали (макар и надраскани от непредпазлива употреба), че те звучат добре, до началото на лятото на 1948 г., когато Columbia Records изненадващо афишират, че за да подобрят звука ще използват нов материал наречен "поли-винил-хлорид" и буквално "светкавично" променят завинаги историята, като въвеждат и нов музикален формат - своята дългосвирещата плоча, позната на меломаните със съкращението LP - "Long Play". Накратко казано "Vinyl-а" се оказва много по-здрав и издръжлив от шеллаковия материал използван за 78 оборотните плочи, което означава, че не се износва толкова лесно след около 100 пускания. По-важното е, че винилът позволява да се нарязват каналите по-близо един до друг (около .003 инча), което значително увеличава капацитета на една страна на записа. Процесът се нарича "microgroove". Вместо да се ограничават в около 4 минути, както е случаят с 78 оборотните, един албум може да съхрани повече от 20 минути музика преди някой да обърне грамофонната плоча от другата страна.
Музикалният лейбъл Radio Corporation of America (RCA), заклет враг на Columbia Records, е много разстроен от това развитие, като се има предвид, че именно той е разработил подобна технология още през 30-те години на миналия век, но за жалост от някаква тяхна бизнес гледна точка или по-скоро грешка не е подновил патентите на тази идея навреме. Вместо да лицензира отново подобен формат, като този на Columbia, RCA съобщава, че ще създаде нов конкуриращ се формат.
Това е първият запис на 7-инчова грамофонна плоча възпроизвеждана за първи път на 45 оборота в минута! Тя е направена през февруари 1949 г. от RCA-Victor, в САЩ. По това време почти изцяло грамофонните плочи са шеллак на 78rpm (оборота). Този запис "Whirl-Away" е демонстрационен и не е предназначен за широката аудитория. Той има за цел да представи на магазините за плочи новите идеи на RCA, като това е част от тяхната уникална иновативна маркетинг стратегия. От този ден нататъка RCA-Victor въвеждат и за първи път в историята цветните плочи на 45 оборота (7''/45rpm).
За интересуващите се ще вметнем, че RCA прибавят към своето име Victor още през 1929г., когато закупуват компанията Victor Talking Machine Company - най-големият световен производител на фонографи... включително известната серия "Victrola". Та, те са знаели колко е важно продуктът, който представят да има разнообразие от интересни артисти и стилове, от които купувачите да могат да избират. Така, през февруари 1949 г., те правят една специална селекция от 7 на брой 7-инчови плочи прилежно пакетирани в потребителски пликове и адресирани до всички големи вериги музикални магазини с надпис: "Това е вашият преглед на новия RCA Victor 45 R.P.M. RECORD LINE продукт! Вътре ще намерите седем сингъла, всеки от които е направен с различна цветна пластмаса - всеки цвят отговаря на различен музикален стил."
- зелено за Country & Western
- черно за Popular Artists
- среднощно синьо за Popular Classics
- жълто за Children's Entertainment
- червено за Classical Music
- небесносиньо за International Artists
- светловишнев, черешово червено или оранжево за Blues, Gospel & Rhythm 'N' Blues
Много скоро обаче този набор от цветове е усложнявал производствения процес, което е довело до решението всички плочи да станат черни. Жълтият и червеният цвят са се задържали най-много, някъде до около 1952 г. Използването на "винил" като материал всъщност е значително по-скъпо от обикновеното шеллаково съединение, но на практика направата на 7-инчов сингъл излиза по-евтино, поради по-малкия диаметър и значително намалената част от новите записи, което изисква много по-малко суровина. По-малките, леки дискове също са по-лесни за съхранение и доставка. Стратегията и добрият маркетинг на RCA-Victor продължават, като измислят нов тип патентован грамофон. Целта е да се затвори кръга и да се убедят хората, че това е правилният избор, като избират тези грамофони и съответно новия формат плочи за тях!
"Освен това..." казват RCA-Victor, "хората са свикнали да имат записи само с една песен от всяка страна. Нашият нов 45 оборотен грамофон ви позволява да подреждате по няколко плочи със записи на специално измисления за това шпиндел! След като записът завърши, тон-рамото се връща назад и се зарежда нова плоча и слушателят продължава да се наслаждава на непрекъснат поток от музика! До един час!"
Всичко това е супер, обаче клиентът, който е свикнал с 78 оборота, първоначално се обърква от новопоявилите се 33 1/3 оборотни плочи и 45 RPM сингли. Нито една от тях не може да се слуша вече на семейния грамофон. Неговият двигател се върти не само с грешна скорост, но и "пиронът", който има вместо игла е твърде голям и тъп, за да се вмести в "microgroove-а". За да премине към новите "винил" плочи, клиентът е трябвало да си купи нов грамофон - и е трябвало да избира между двата конкуриращи се отбора, този на Columbia и този на RCA. RCA сякаш не са били в изгодна позиция, защото грамофоните им не са били евтини, стрували са около $12,95 по онова време, или около 140 долара днес.
Много хора са предричали гибел за RCA.
Но тогава се е случило нещо, което никой не е могъл да предвиди. RCA обявяват изненадващо, че след дебюта на формата "45" имат продажби от един милион долара в рамките на един месец!
Добрата маркетинг стратегия и плюсовете на "45-ците" накланят везните в тяхна полза, защото както казахме те са били евтини за производство, леки за разнасяне и удобни за разпространение. Цените са били от 65 цента (около 7 долара днес), нещо, което дори едно дете е можело да си позволи. По-луксозните записи "Red Seal", обозначени и запазени за специални класически записи са се продавали за 95 цента или еквивалента на $10.50.
Ето един от най-продаваните сингли в края на 40-те на Arthur "Big Boy" Crudup - That's All Right, с който години по-късно копиращият бял идол, Елвис Пресли успява да си пробие път към голямата сцена.
Около две години след дебюта на формата "45" още един хит в тогавашното младежко общество изиграва също голяма роля във възхода на 7-инчовия сингъл. Това ново нещо се нарича "Рокенрол". Новоназованата демографска група, известна като "тийнейджъри", приема тази музика като своя собствена и буквално изкупува в милионни тиражи всичко, което се издава на сингли.
През това време Bill Haley and the Comets разбива с продажбата на сингъла "Rock around the clock" - опустошени са 3 мил. копия за една година.
"45-ците" бързо стават предпочитаният формат за тогавашната популярна музика, нещо, което не може да бъде преувеличено. Това е бил и идеалният формат, предпочитан от всички радио станции, техните водещи и DJ, също от производителите и операторите на джубокс машини и собствениците на барове!
Според Ню Йорк Таймс пиковата година за 7-инчовия сингъл е 1974г., когато са продадени 200 милиона!
След 1978 обаче нещата стават доста нестабилни. Музикалната индустрия става все по-фокусирана върху по-високите маржове, налични при продажбата на албуми. Изпълнителите започват да използват допълнителното пространство, предоставяно от дългосвирещата плоча, за да композират по-дълги и по-сложни композиции. И много песни надхвърлят 7-инчовия капацитет от 5-6 минути. Музикалните кутии "Jukebox" също започват да губят популярността си с намаляване търсенето на 45-ците. И тогава, в края на 1982 г., компактдискът пристига.
Но въпреки това, 7-инчовият формат отказва да умре. Десетки независими лейбъли от 80-те с пънк, алтернатив-рок остават верни и не спират да пресват и да издават своята продукция и до днес само на малки плочи. След 90-те се появяват и много нови Соул Фънк банди, които правят музиката си по стария суров начин и също предпочитат "45-ците" като формат. Популярни банди от рода на Роулинг Стоунс и Бийтълс до Пати Смит, Уайт Страйпс и Нирвана набират в самото начало на кариерите си скорост и сила, като пускат първоначално сингли на 45 оборотния диск, необвързани с албумите. В един ден от годината, в така наречения "Record Store Day" денят на независимите музикални магазини, който започва като инициатива през месец Април 2008 г. и вече се празнува по цял свят, винаги за този ден се подготвят специални интересни колекционерски 7-инчови сингли, които винаги са в лимитиран тираж и са предназначени за истинските меломани и фенове на винила!
Епохата на цифровата вълна, в която живеем, въпреки всичко не успя да заличи това чудо от 50-те. И ако перифразираме Pearl Jam "70 години по-късно все още въртим черния кръг".
"...Аз категорично заявявам, че "45"формата е тук, за да остане ... и нека да няма съмнение в това!"
Frank M. Folsom / Президент на Radio Corporation of America / RCA-Victor
Човекът го е казал през 1949г....и на нас ни остава просто да продължим тази традиция... с наша продукция в 2019г. и за в бъдеще!
Оставете коментар Cancel Reply