May212019

Афроамериканската общност в началото на 70-те, Blaxploitation филмите и техните саундтраци!

Публикувано на 21 May 2019 | MyVinyl представя... | Коментари (0)

Началото на 70-те години са бурни времена в САЩ. Движението Black power е в пика на дейността си, Черните пантери са развита организация за социална промяна и дебатът за гражданските права на афроамериканците е по-ожесточен от всякога.

Музиката вече е проправила път на тази промяна. Джазът, блусът, рокендролът, соул фънкът са прекрачили границите на гетата и баровете „за черни“ и афроамериканската култура все повече настъпва и в обществения живот и в масовата култура и медии.

Филмите blaxploitation и особено техните феноменални саундтраци са поредният културен посланик в този процес. Възникнали съвсем в края на 60-те (през 1969 г. Хърби Хенкок прави саундтрака за Fat Albert Rotunda) и с бум в началото на 70-те, когато се раждат класиките в жанра, превърнали се днес в пълен култ, те разгръщат още повече не само артистичните възможности на тази общност, но и представят цялата култура – нейните проблеми, теми и вътрешни борби.

Blaxploitation филмите използват, като поджанр на Exploitation киното, популярни теми от обществения живот, за да привлекат публика – обикновено това са теми като насилие, отмъщение, секс, престъпност-власт, мафия, корупция, банди, но в случая всички те засягат афроамериканската общност. Както създателите, така и главните персонажи, са афроамериканци и това вмъква нови теми и оформя поджанра: потисничество от страна на белите, дискриминация, социална несправедливост са гръбнакът на това кино, но темите с годините се обогатяват – blaxploitation жанрът разглежда и проблемите на самата общност. От тази вълна творци се оформя цяло поколение режисьори, актьори и др. кино професионалисти, които са вдъхновение не само за членове на афроамериканската общност през годините, но минават тази културна граница.

В периода 1971-1974 излизат основополагащите, считаните днес за класически, blaxploitation филми. Популярността им е огромна, кината са пълни, печалбите растат и интересът откъм по-големи студиа расте. За първи път безгласната, стереотипизирана в представите на американците общност на престъпници, проститутки, сутеньори, както и обикновените хора от гетата получават свой глас, свои пълнокръвни герои и да, противоречиви, но адекватни ролеви модели. За първи път да си „черен“ е cool.

Blaxploitation филмите не биха били това, което са били тогава, и не биха носили тази културна стойност и сега, ако не са техните феноменални саундтраци. Защо феноменални? Защо заслужават отделно внимание, а не остават просто артистичен елемент от филмите си, както е обичайно?

Естетиката на Blaxploitation-а провокира мрачни, екзистенциални, нихилистични текстове. Действието често се развива в гетото, на улицата, в публични домове и свърталища на престъпни групи. В музиката звучи гняв, огорчение, разочарование, цинизъм, антагонизъм. Затова музиката, която може да се чуе в blaxploitation филмите, има по-богата оркестрация, по-дълбоки бийтове и дори електронни синтове, резки контрасти. В тази ниша израстват като артисти Рой Айърс, Айзък Хейс, Къртис Мейфийлд, но в нова посока поемат и утвърдени соул имена като Марвин Гей, Джеймс Браун, Боби Уомак или джаз легенди като Хърби Хенкок.

Без претенции за изчерпателност, това са някои от най-влиятелните blaxploitation саундтраци:

Sweet Sweetback's Badaaass Song

(1971 г., реж. Melvin Van Peebles / Звукозаписно студио и лейбъл: Stax records)

Считан за първия blaxploitation филм. Музиката е композирана лично от Пийбълс, защото нямал средства да наеме композитор. Номерирал клавишите на пианото, за да може да записва мелодията, тъй като не разбирал нотите. Член на екипа повикал свой приятел, който наскоро бил сформирал група, да изпълнят и запишат музиката. Това били Earth, Wind and Fire.

Shaft

(1971 г., реж. Gordon Parks/ Звукозаписно студио и лейбъл: Stax records)

Несъмнено най-касовият филм от жанра. Темата от филма печели на Айзък Хейс номинация Оскар за оригинална музика и статуетка за оригинална песен. Той печели още Златен глобус и Грами за оригинална песен към филм. Освен това Хейс я изпълнява лично в легендарен лайв на церемонията на Оскарите.

Across 110th Street

(1972 , реж. Barry Shear / Лейбъл: United Artists)

Песните са композирани от Дж. Дж. Джонсън, песните са на Боби Уомак, най-известната от които е едноименната.

Trouble Man

(1972, реж. Ivan Dixon / Звукозаписно студио и лейбъл: Motown records)

За него записва Марвин Гей своя едноименен албум. Гей е вече много известен след албума си What’s going on и Мотаун му дават свобода да запише изцяло и да продуцира саундтрака за Trouble Man – единственият саундтрак в кариерата на Марвин Гей.

Superfly

(1972, реж. Gordon Parks, Jr. / Лейбъл: Curtom)

Саундтракът на Къртис Мейфийлд надвишава мигновено славата на филма. Албумът е незабавен успех с виртуозната си фънк и соул оркестрация и социално ангажираните си текстове.

Black Caesar

(1973 г., реж. Larry Cohen / Лейбъл: Polydor)

Джеймс Браун записва саундтрака, който през годините се оказва изключително влиятелен за хип хоп музиката. Семпли от него ползват Ice-T (You Played Yourself), Trick Daddy (Take It To Da House), Nas (Get Down). През 1973 г. излиза и филмът Slaughter's Big Rip-Off, за който Браун също пише саундтрака.

The Mack

(1973 г., реж. Michael Campus / Звукозаписно студио и лейбъл: Motown)

Уили Хич е автор на саундтрака, както и на страхотния Foxy Brown. Според критиците, саундтракът на The Mack няма заряда и виртуозността на музиката на Айзък Хейс или Къртис Мейфийлд, но композиторският опит на Хич през годините прави звученето му солидно и уверено.

Жените в blaxploitation жанрът

В борбата за граждански права и срещу социалното неравенство, жените афроамериканки са напълно равностойни на мъжете, като в по-големия дебат се вмъкват и типични за епохата феминистки идеи. Затова жената е привлекателен образ за blaxploitation жанра – тя е badass cool, безстрашна, красива, изпълнена с гняв и отмъщение и филмите с жени в главната роля жънат не по-малък успех от тези, в които главни герои са мъже. Ето защо филми като Cleopatra Jones (1973 г., реж. Jack Starrett), Coffy (1973 г., реж. Jack Hill) и Foxy Brown (1974 г., реж. Jack Hill) и днес се възприемат за класики, макар образите да са стереотипизирани и не толкова развити, те са вдъхновяващи за поколенията.

Саундтракът на Coffy е дело на Рой Айърс, а Foxy Brown е „интерпретиран“ през 1997 г. с любов от Куентин Тарантино във филма Jackie Brown, отново с Пам Гриър в главната роля. Песните към филма, който е едно огромно обяснение в любов към blaxploitation жанра, с който Тарантино расте, също са подбрани с намигания към класическите саундтраци от 70-те. Още в откриващата сцена, в която виждаме неустрашимата Пам Гриър, на която годините стоят повече от чудесно, чуваме "Across 110th Street" на Боби Уомак и това е само заявка за страхотния 70-тарски саундтрак, който следва.

След златната ера на blaxploitation в началото до средата на 70-те в музиката към филмите навлизат закономерно грууви, диско звученето. Жанрът позагубва манифестното си звучене да представлява реалността на афроамериканците и минава настрана в общия тон на златната ера на Холивуд – цялото десетилетия на 70-те. Blaxploitation саундтраците обаче днес се смятат за надживели филмите си като културна стойност. Те оказват влияние върху жанрове и артисти десетилетия напред с комплексността си – музика, смело прекрачваща жанрови рамки през фънк, джаз, соул, силни и добре насочени социални послания, с онова фънки cool усещане, което ги прави актуални и днес.

Ето и наличните Blaxploitation саундтраци в MyVinyl:

MyVinyl благодари за прекрасното ревю на Вики Илиева

Вики Илиева обича киното – да говори и да пише за него. Обича платнените торбички, еспадрилите и импровизираните срещи. Слуша джаз и хип хоп, но най-любимо и е, когато тези два стила се срещат.